Performance

Norra Morrel In A Dream

Norra Morrel Run My Love

Norra Morrel Life in The Air

“Tale of the Dragon Claw” composed by Hristo Manolov – a symphonic metal project

Tale of the Dragon Claw” composed by Hristo Manolov – a symphonic metal project, based on author’s fantasy tales. The concept follows a comprehensive story with unique lyrics, orchestral themes, operatic vocals, edgy guitars and cinematic instruments. Join the world of dragons, swords and magic, love and hatred, warriors and battles

Чуйте интродукцията към новия симфоничен метъл проект – Tale of the Dragon Claw.
С нежно, ефирно начало, композицията A Moment of Eternity ни пренася в далечно приказно кралство, в спокойни мирни дни отминали отдавна. Избухването на епичен оркестър съобщава за жестоката война, сложила край на мира, а тайнствения глас на жрица ни нашепва началото на история отекваща във вечността. История за древно могъщество, смелост, саможертва, обич и омраза и несломима решимост.

 

Миг от вечността

Аз дух съм, дух вечен – като вас.
Няма смърт, животът е безкраен.
Чувате нетленния ми глас
в шепота на вятъра потаен.

Своя сън ще ви разкажа днес –
стар сън земен, жива древна рана.
Жрица бях върховна в храм злочест –
камък върху камък не остана…

 

 

Първата песен The Manuscript/Ръкописът  към новия симфоничен метъл проект – Tale of the Dragon Claw.
The Manuscript ни хвърля насред опожарен град, превзет и опустошаван от многобройна вражеска армия. Отчаяна жрица се хвърля през пламъците на своя изгарящ храм, в безумен опит да достигне до мястото където се съхранява древен ръкопис. Тя успява да го спаси от пламъците, докато около нея горят много други книги и писания събрали мъдростта на древните времена….
Навън, по улиците на града, се водят последни сражения. Група войни се опитват да помогнат на жрицат да избяга отвъд градските стени, но почти всички са безмилостно избити. Накрая по пътя поемат само двама – жрицата и последният оцелял войн. Тя стиска в ръка обгорелия ръкопис.
Каква ли е неговата тайна, заради която тя е готова да се втурне през огъня ?

Ръкописът

Връхлетяха с първата зора.
Смели бяха войните, но шепа.
Падна крепостта, в нощта горя.
Храмът бе обречен без подкрепа.

В пожара безпощаден изгоря
за древна мъдрост знание – тъй се пропиля…

Пратеник на краля ме спаси –
бе дошъл за мен той от далеко –
тайна пазех в древен ръкопис.
В пламъците втурнах се за него.

Заклех се да се върна някой ден
сред руините от съня ми, паметен за мен.

Малкият отряд до смърт се би –
обръча проби за нас сред ада.
Бягството ни със живот плати.
Двама поехме към съдбата…

Зад нас – разруха. Лесно се руши
съгражданото с много труд от хиляди души…

On a Long Journey/В Път Далечен – втората песен от новия симфоничен метъл проект – Tale of the Dragon Claw.

След като напускат разрушения град, жрицата и придружаващият я войн препускат все по-далеко от горящите руини, в търсене на сигурно място. Ранна пролет е, край тях земята се събужда за нов живот изпълена с аромат на треви и цветя, но те не могат да се насладят на спокойствието и на красотата на своето кралство. Зад тях враговете им неумолимо настъпват, носещи война, смърт и опустошение. За малко двамата спират и се скриват в скална пещера, където жрицата прочита безценния ръкопис, спасен от пожара… древна тайна… трънлив път…

—————————————-­­———
В Път Далечен

Земята тръпнеше, от страх във ритъм конските копита,
понесли дъх на ужас и безчовечен.
Пришпорвахме посоките, неведоми, сред урви скрити,
във устрем див да бъдем по-далече.

В път далечен, в път далечен.
В път далечен, в път далечен.

А бликаше край нас живот, сред пролет пеещ из горите
а ухания шептяха за разтуха
И с времето, умората отпускаше главите
и стъпките звучаха все по-глухо.

В път далечен, в път далечен.
В път далечен, в път далечен.

Вятърът буен объркваше страстите,
сръчно преплитайки дим от пожар с аромат от тревите.
Млади, сърцата жадуваха щастие,
но устремени препускахме с дни.

Поспряхме в пешера една, да разгадая ръкописа –
съзрях там път трънлив, за нас наречен.
Зовеше ни напред целта и бяхме си поели риска.
А жиовтът ни, той вече… бе обречен.

В път далечен, в път далечен.
В път далечен, в път далечен.

Dragon Claw/Драконският Нокът е следващата песен от новия симфоничен метъл проект – Tale of the Dragon Claw.

След като войнът и жрицата спират в малка пещара, тя най-после има възможност да прочете безценния ръкопис, спасен от пожара и да научи неговата тайна. Текстът разказва за Драконския Нокътмогъщ меч изкован от Древните магове в чието острие са заключени две жестоки заклинания. Първото от тях – Драконовски дъх, призовава огнена стихия и само онзи, който държи меча може да оживее сред нея. Второто заклинание обаче е съдбовно, то в търде могъщо за да бъде призовано от обикновен човек и онзи който дръзне да го отключи ще бъде изпепелен в магическите енергии на Пробуждането. Но то ще призова цяла армия от дракони, която едва ли някой би могъл да спре. Жрицата и войнът разбират че този меч е последната надежда да победят враговете си и сложат край на войната. за тях вече има един единствен път…

Драконският нокът

В ръкопис бе скрита в древността незнайна
тайната на Драконския нокът –
меч могъщ, магически и тайнствен,
пазещ власт над сили две жестоки.

Силата е меч с две остриета –
гдето и да хванеш, е опасно.
Тази сила си върви с обета
да поемеш риска с мисъл ясна.

Първа сила – драконовски дъх –
огнена вихрушка разразява.
Втора – на събуждането лъх –
драконска войска в миг призовава.

Ала който има смелостта
да събуди драконските орди,
той ще трябва да плати цена –
да пламти начело – факла горда.

Със магия древна там, във пещерата
тайната отколешна събудих.
И така достигнах до словата
как да се сдобием с меча чуден.

Силата е меч с две остриета –
гдето и да хванеш, е опасно.
Тази сила си върви с обета
да поемеш риска с мисъл ясна.

да поемеш риска с мисъл ясна.


Labyrinth of the Black Mountain /Лабиринтът в черните планини– следващата песен от новия симфоничен метъл проект – Tale of the Dragon Claw.

След дълго и изтощително пътуване войнът и жрицата достигат до подножието на Черните планини където според древния Ръкопис е скрит Драконския нокът. Докато двамата търсят своя път сред планинските урви, тя не може да се оттърси от усещането за мрачно заклинание, надвиснало над цялата планина. Не след дълго разбира от къде идва то. Двамата намират входа на дълбока, мрачна пещера и пред него има многобройни фигури на каменни хора и животни застинали с изражения на страх и объркване на лицата. Някои от тези фигури вече са така издълбани и проядени от времето че е трудно да се различи какво са представлявали някога, но не е трудно да се разбере защо те са там. Пред входа на пещерата има голямо магическо око което я пази от неканени гости и превръща в камък всеки когото види..
Отчаяна и останала без сили, жрицата сяда на една скала да си почине. Тя не знае с какво заклинание може да пребори окото и започва да вярва че пътуването им свършва тук. Войнът обаче не признава поръжението. Преди тя да успее да направи каквото и да било той се хвърля към окото с разперен плащ и го покрива с тялото си. Отчаяния писък на жрицата отеква сред скалите докато тя с невярващ поглед вижда вкаменения си приятел. Но саможертвата на война постига целта си, той закрива окото и тя може да да влезе в мистичната пещера….
Обгръща я непрогледен мрак, разсейван само от плахото сияние на нейния магически пръстен, докато тя търси своя път през подземния лабиринт, който се оказва тази пещера. Тя се оставя на интуицията да я води и след дълго скитане открива своята цел. Могъщият меч я чака прикован с магия към скалата и последния текст в Ръкописа казва как тази магия може да бъде отключена.
С Драконския нокът в ръце жрицата тръгва по дългия път обратно към светлината….

Лабиринтът в Черните Планини

Мечът тъй могъщ от време неизбродно
в Черна планина далечна спеше.
Омагьосан бе към пещерата входът
незаспиващо око там бдеше.

Войнът смел се жертва и закри окото
с тяло – силно, но човешки крехко.
В камък се превърна, окован от злото.
Аз преминах покрай него леко.

Магията ражда магия.
И знай чудесата са вред под небето.
Но всеки сам трябва вратата да открие
към тайно вълшебство във сърцето.

пръстенът на жрец ми светеше във мрака.
ала в лабиринт попаднах таен
Святи думи в мен в час труден засияха
и посочиха ми път незнаен.

Мечът – на скалата, прикован с магия.
Ала ръкописът с мене беше.
Дадено ми бе словата да открия.
Чувствах – дух могъщ над мене бдеше.

Магията ражда магия.
И знай чудесата са вред под небето.
Но всеки сам трябва вратата да открие
към тайно вълшебство във сърцето.

Всеки сам трябва вратата да открие
към тайно вълшебство във сърцето.

 

Living Water/Жива Вода – баладата в новия симфоничен метъл проект – Tale of the Dragon Claw.

След дълго лутане из мрака на Лабиринта, жрицата най-после намира отново изхода му излиза от пещерата. Светлината и топлите лъчи на слънцето погалват лицето и. Драконският Нокът е в ръцете и. Целта е постигната. Но на какава цена…
Тя дълго не може да откъсне погледа си от вкаменената фигура на война, с когото са преживели вече толкова много. Решителното изражение все така стои на лицето му. Сърцето на жрицата се свива от болка. Тя не желае да го изостави, не може да го изостави, не и след всичко. Не всичко е изгубено…
Тя прокарва Драконския Нокът по ръката си и дълбоко порязва дланта си. Вдига ръка и оставя капките кръв да изпълнят шепата и, докато призоава заклинанието на Живата вода. Вълшебно тайнство, способно да разруши много мрачни заклинания, което може да бъде събудено само от инстинска и дълбока любов. Любовта която жрицата изпитва.
Бледо сияние пробягва по капките кръв докато тя поръсва война с тях. Камъкът бавно започва да се пропуква, а Незаспиващото Око помръква. Жрицата се свлича на колене изтущена от заклинанието, за да срещне погледа на война, който бавно обръща глава към нея.
А вражеските войски неумолимо настъпват към Престолния град…

—————————————-­­———
Жива вода

Мечът взех, под слънцето се върнах.
Можех да поема път към слава.
Но сърце как в камък да превърна?
Войнът смел как там да изоставя?

Любовта ни е водата жива –
ласкава, вълшебна и омайна.
Всеки сила чудна придобива,
пие ли от извора потаен.

Любовта вода е животворна,
блика в нас – могъща, вечно нова.
С шепи гребнах и поръсих война.
И поехме двама пак във сговор.

Love and Hatred /Любов и Омраза- от новия симфоничен метъл проект – Tale of the Dragon Claw. 😉

Жрицата и войнът препускат с дни. Драконският нокът най-после е с тях, но неговото безкрайно търсене ги е забавило много. Вражеската армия сега е пред тях и напредва неумолимо и безмилостно към Престолния град. Двамата с болка подминават опустошени градове и села, а виденията на смърт и разруха ги карат да бързат все повече и повече с надеждата това безумие скоро да свърши.
Неочаквано обаче те се натъкват на подла засада. Враговете им се нахвърлят срещу тях и докато война се сражава свирепо и отблъсква безбройните им атаки, жрицата вдига меча и започва да произнася съдбовните слова, които отключват заклинанието на Драконовския дъх.
Грохот разтърсва небето и пламъци пробягват по острието на могъщия меч, когато магията се събужда. Жрицата изкрещава на война да стисне дръжката на меча заедно с нея – само онзи който държи меча, може да оцелее в предстоящия огнен пъкъл. Двамата вдигат меча към небето, докато пламъците започват да светят ослепително, но в последния миг някой от враговете успява да запрати копие по жрицата, в последен, отчаян опит да я спре. Войнът се опитва да я прикрие от летящата смърт, но в мига в който копието удря по щита му, ръката му изпуска дръжката на съдбовния меч...
Грохота на вилнеещата магия заглушава напълно отчаяния писък на жрицата и писъците на умиращите и врагове…
Без да знае колко време е продължило всичко, тя се надига ридаеща от пепелищата. Драконският нокът лежи до нея върху изгорената земя. До където стига погледа човешки, те двамата са единственото нещо различно от пепел. Вече всичко е изгубено, войнът вече го няма, няма магия на света която може да го върне от чернотата, няма нищо друго освен чернота пред погледна на жрицата. Нищо друго освен свирепа омраза…

Обич и омраза

Враговете бяха страшно много,
към града престолен устремени –
диви, безпощадни, алчни орди…
Обградиха война смел и мене…

Нямах избор – Драконския нокът
вдигнах бързо, думите изрекох.
С драконския огнен дъх, жестоко,
на безславна смърт врага обрекох.

Ала докато редях словата,
с тяло войнът от смъртта прикри ме.
Падна там – до коня, на тревата.
Аз не знаех срещу смърт магия.

Обич и омраза как се вплитат
във сърцата ни човешки, крехки?
Плащаме със болка всяка битка
между тях. И няма рани леки.

В път самотен яздех през горите.
Болката затрупвах със омраза.
Бързах и броях тревожно дните –
кралството опитвах да опазя.

Обич и омраза как се вплитат
във сърцата ни човешки, крехки?
Плащаме със болка всяка битка
между тях. И няма рани леки.

Сълзи във очите, мрак пред взора.
Смърт, защо ми го отне, зловеща?
Днес съм благодарна – много хора
любовта изобщо и не срещат…

Through a Storm of Fire/През буря от огън – кулминационната песен от новия симфоничен метъл проект – Tale of the Dragon Claw.

Водена от болка и безумна омраза към враговете си жирцата достига до Престолния град. Това е последната съпротива на нейното кралство. Вражеската армия вече е достигнала града и безбройните пълчища се приготвят за решително настъпление срещу древните стени.
Дошло е време за отмъщение. Но жрицата разбира че не може да използва Драконския нокът веднага. Ако призове драконите, те не биха различили приятел от враг и биха унищожили и Престолния град. Тя разбира, че трябва да намери начин да влезе в града. Пуска коня, скрива се далеч от враговете си и изчаква да падне нощта.
Градът и е добре познат. Тайния проход към него, също. Под прикритието на мрака тя пропълзява през развалините и разкъсаните тела, осеяли бойното поле под крепостните стени, успява да се промъкне през тесния тунел и да достигне до своите войски.
Отчаянието което я посреща е повсеместно и пълно. Никой, нито войниците нито обикновенните хора имат някаква надежда че Престолния град може да бъде спасен. Никой не знае че надеждата е скрита под плаща на жрицата, която с бързи крачки се отправя към лагера на командирите.
Скоро обаче всичко се променя. Научили за Драконския нокът, войниците приветстват жрицата като тяхна спасителка и я прикриват със щитовете си, докато тя прекосява крепостните стени за да се качи на върха на висока кула.
Нощта е тиха. Безбройни звезди изпълват небето. Драконският нокът хладно блести под оскъдната светлина. Жрицата знае че това ще бъде нейната последна нощ. От високата кула, тя гледа безбройните си врагове дошли в нейното кралсто за да намерят смъртта си тук….
Могъщи мълнии разтърсват небето, така чисто и спокойно до преди малко, когато Жрицата вдига Драконския нокът и започва да произнася словата. Пламъци избухват по острието. Войниците в ужас остстъпват докато огъня обваща тялото на жрицата. Крещяща от болка тя продължава да изрича магическия напев
Ярко сияние се появява на хоризонта, когато магията призовава безбройните дракони. Става светло като ден. Всички – и врагове и приятели гледат с ужас могъщите чудовища. С премрежени от огъня очи жрицата вижда драконите, посочва вражеската армия с изгарящия я меч и с последни сили изриа последните слова…
Докато драконите се спускат към безбройните пълчища, Драконският нокът се разпилява на безброй пачрета, превръщайки тялото на жрицата в пепел….

През буря от огън

Неведомите пътища съдбовни
отведоха ме невредима близо
до моята заветна цел върховна –
съзрях града престолен. И се слисах.

Тъй страшна беше гледката за мене –
чернееше полето от войска.
Догдето поглед стига – враговете,
тълпяха се към крепостта.

Не можех драконите да събудя –
не би тъй оцелял градът след боя.
Но знаех таен проход. Коня пуснах.
Прокраднах се и скоро бях при свои.

Страхът, сковал сърцата на бойците,
стопи се със вестта за тази мощ.
Сред войни смели – жив щит – изкачих се
на кула. Бе съдбовна нощ.

Има във живота ни, мигове решаващи
Ярки и магически, живи, неизтляващи

Там запламтях в магическия огън
драконската армия поведох
към ордите безчетни – без тревога.
Всички тъй жадувахме победа.

Там запламтях в магическия огън
драконската армия поведох
към ордите безчетни – без тревога.
Беше отвоювана победа.

ПОБЕДА !!!

Beyond the Dream/Отвъд съня – последната песен от новия симфоничен метъл проект – Tale of the Dragon Claw.

Скоро всичко свършва… Изпълнили задачата си, драконите политат далеч към хоризонта и се изгубват от погледите на защитниците на Престолния град. След тях остава безкрайното бойно поле… Вражеската армия вече я няма… Пепелта е всичко което е останало от безбройните пълчища…
Пепелта е всичко, което е останало от жрицата, на върха на високата кула. Свободна от смъртното си тяло, тя се понася над бойното поле и вижда своята победа.
Престолният град е спасен. Войната е свършила. Толкова много хора са заплатили с живота си това безумие, толкова много болка и разрушения са останали след него. Но мирът дава надежда че скоро всичко ще бъде изградено отново и уроците ще бъдат научени. Надежда, че това никога повече няма да се повтори….
Драконският нокът е изпълнил задачата си. Разпилян на хиляди късове той дава сила и смелост на всички хора, станали свидетели на героичната саможертва на жрицата.
А самата тя се понася към безкрая, знаейки че някой я очаква, някъде там, във вечността…

Отвъд съня

Прозорец от тукa за мен се отвори –
видях как стихията вред разпиля
вълшебния меч из безкрайни простори –
той сила и смелост в душите пося.

А драконска армия пак спи в магия
и там, в пещерата – нов меч прикован.
Те сила ще имат, дордето се свие
последното знаме със зов за война.

Древна съдба
шепне ни отвъд смъртта.
Тайна врата
води в път към вечността.
Тайна врата
води в път към вечността.

Мирът ще събуди магически сили
за ново вълшебство – всемирна любов.
Мечтите човешки, безкрая открили,
пред нас ще изваят свят приказно-нов.

Древна съдба
шепне ни отвъд смъртта.
Тайна врата
води в път към вечността.
Тайна врата
води в път към вечността.

Там любовта
води в път към вечността.

Norra Morrel performing Rossini:

 

 

 

 

 

 

Norra Morrel Verdi “DON CARLOS” ARIA EBOLI


[youtube_sc url=”http://youtu.be/8ei5DzOn6OU” playlist=”Norra Morrel” title=”Norra%20Morrel%20Rossini%20,opera%20,singer,femail%20vocalist%20,metal%20vocalist” ratio=”4:3″ modestbranding=”1″

 

Comments are closed.